Бенджи
(в памет на моето куче, което беше част от нас и винаги ще бъде)
Странно е, но вечер те сънувам -
до мен си както някога преди.
И как да вярвам, че не съществуваш,
когато си във мен непроменим.
И все те чакам пак да ме посрещнеш
и да потърсиш моите ръце.
Не се сбогува, някъде изчезна
в един обикновен нещастен ден.
Годините ти бяха натежали
и пожела във среща с вечността
да бъдеш сам и ние да не жалим.
Но те обичам още до сега.
И пак във мене сълзите напират,
когато пиша тези редове.
А някои човеци не разбират ,
присмиват се на любовта към теб!
Но аз отново вечер те сънувам
как лягаш подмладен до мен
и снимката ти нося и целувам.
А може би си вече прероден...
© Горяна Панайотова All rights reserved.
