gorqna (Горяна Панайотова)
63 32
Oct 30, 2007, 10:08 AM

Бенджи 

  Poetry » Other
1904 0 5
  (в памет на моето куче, което беше част от нас и винаги ще бъде)

Странно е, но вечер те сънувам -

до мен си както някога преди. 

И как да вярвам, че не съществуваш,

когато си във мен непроменим.

И все те чакам пак да ме посрещнеш

и да потърсиш моите ръце.

Не се сбогува, някъде изчезна

в един обикновен нещастен ден.

Годините ти бяха натежали

и пожела във среща с вечността

да бъдеш сам и ние да не жалим.

Но те обичам още до сега.

И пак във мене сълзите напират,

когато пиша тези редове.

А някои човеци не разбират ,

присмиват се на любовта към теб!

Но аз отново вечер те сънувам

как лягаш подмладен до мен

и снимката ти нося и целувам.

А може би си вече прероден...

 

© Горяна Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??