БЕНТ СРЕЩУ ТЪГА
Не полетяха птиците, които
рисувам често по стените нощем.
Душата ми е скитник сред звездите,
но празна е вечерната ми поща.
Дали в небе, съдирано от сприи,
след залез тишината е красива?
Навярно съм зачевана в стихия,
та подир бурите оставам жива.
И болката е кратка като писък,
обаче надълбоко се вкопава.
Щом самотота страшно ме притисне, ...