Oct 2, 2025, 1:47 PM

Беше до мен…

  Poetry » Love
236 0 0

Беше до мен,когато никой не беше

любовта ни бе силна,всичко гореше

направи пожар и напусна ме ти

остави ме мен срещу всички щети

 

Любовта ни бе силна

храним я до край

даже е обилна

като пълна чаша с чай

 

Беше до мен,когато бяхме сами

сега ме оставяш в дълбоки води

това ли заслужих,сега да се давя

сама с мислите си ще трябва да се справя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Безвремие All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...