Беше
Беше времето.
Но вече не е.
Сега е временно
банално клише.
Наше бе времето,
а някой го отне.
Беше съвремие,
но отдавна не е.
Мечтата пак е
бременна.
И както винаги,
ненавременно.
© Паулина Недялкова
© Паулина Недялкова All rights reserved.
Беше времето.
Но вече не е.
Сега е временно
банално клише.
Наше бе времето,
а някой го отне.
Беше съвремие,
но отдавна не е.
Мечтата пак е
бременна.
И както винаги,
ненавременно.
© Паулина Недялкова
© Паулина Недялкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...