Бесилката е днес стена
Крещим, че Левски е в сърцата ни.
И само толкова – крещим...
И колко много хорски гадости
димят от нашия комин.
Един, от всички има нужда,
а всички сеят мъдростта.
Когато някой се събужда
е все с отворена уста.
Виси портрет по кабинети.
От кончината си виси...
Възпят от хиляди поети,
но с голи думи... Може би...
Той трябваше да е начало.
Той трябваше да е следа.
Но черното не става бяло.
Бесилката е днес стена.
Крещим от нужда и във нужда
за да прикрием своят грях.
О, майко моя, майко чужда,
дали той още вярва в тях?
© Валентин Йорданов All rights reserved.
