Без бентове
Искам да съм твоята наука.
Бавно, със години да ме учиш.
Искам до детайл да си влюбен
в шарките на дивата ми лудост.
Искам моя глас така да слушаш,
сякаш ти разкрива нещо тайно,
сякаш е любимата ти музика,
да ме преповтаряш до безкрайност.
Искам да съм страст необяснима.
Миговете да колекционираш.
Устните да шепнат все: "Любима!..."
Искам и насън да ме намираш.
И нескромна, твоя и позната,
в пазвата ми чело да заравяш.
Искам да ме грабваш като вятър.
Искам като въздух да ти трябвам.
Да съм като родната ти къща.
Да съм ти последното пристанище.
Искам нощем тъй да ме прегръщаш,
сякаш всичко друго си забравил.
