Пожар ли си в морето,
задъхано от нощни ласки,
или във трепет изгори ме
грехът на любовта ти властна?
Във огъня пречистено ли стене
небе от пламенни въздишки,
или в морето пресуши ме
дъхът на вечността искряща?
Доплува ли сънят ми до нощта,
или от завист посиня морето,
измислена ли плаче любовта,
брегът мечта ли бе, кажи ми!
© Сара Махова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
