без да му мисля много, ей сега го драснах
Свикнах
и с болката и със самотата.
През ада и през рая минах,
подмамена от светлината.
Какъв си ти, така и не научих.
Каква съм аз за теб, така и не разбрах.
Защо ли цял живот аз не сполучих?
Защо ли за тебе всичко пропилях?
Сега за мен всичко е безразлично.
Не се трогвам от хорски думи или светски глъч,
изглежда целият театър тъй комично.
Всеки егоистично търси своя лъч...
Спрях да се боря за признание,
нелепо изглежда в моите очи това.
А колко често чува се ридание
на различни хора във нощта...
Научих се сама напред да вървя.
Сили черпя от миналата несполука.
Безкористно всяка троха деля.
Не получавах благодарност и за мен това бе поука.
Боли ни, когато порастваме.
Когато разбираме колко глупави са нашите мечти.
Боли ни, когато упорстваме
и отричаме, че виждат другите сълзи.
Светът внезапно се променя.
Става по-сив, по-суров.
Безгрижието с грижи се заменя
и никой за това не е готов.
Но учим се и започваме нещата да приемаме.
С времето забравяме, че сме били деца.
По своя път и ние егоистично поемаме,
макар че никой не иска това.
Аз вярвах и молех,
да не бъда като големите желаех.
Че такава лоша няма да бъда, спорех,
а аз просто като всички деца мечтаех...
и с болката и със самотата.
През ада и през рая минах,
подмамена от светлината.
Какъв си ти, така и не научих.
Каква съм аз за теб, така и не разбрах.
Защо ли цял живот аз не сполучих?
Защо ли за тебе всичко пропилях?
Сега за мен всичко е безразлично.
Не се трогвам от хорски думи или светски глъч,
изглежда целият театър тъй комично.
Всеки егоистично търси своя лъч...
Спрях да се боря за признание,
нелепо изглежда в моите очи това.
А колко често чува се ридание
на различни хора във нощта...
Научих се сама напред да вървя.
Сили черпя от миналата несполука.
Безкористно всяка троха деля.
Не получавах благодарност и за мен това бе поука.
Боли ни, когато порастваме.
Когато разбираме колко глупави са нашите мечти.
Боли ни, когато упорстваме
и отричаме, че виждат другите сълзи.
Светът внезапно се променя.
Става по-сив, по-суров.
Безгрижието с грижи се заменя
и никой за това не е готов.
Но учим се и започваме нещата да приемаме.
С времето забравяме, че сме били деца.
По своя път и ние егоистично поемаме,
макар че никой не иска това.
Аз вярвах и молех,
да не бъда като големите желаех.
Че такава лоша няма да бъда, спорех,
а аз просто като всички деца мечтаех...
© Летисия Родейро All rights reserved.
