Без гравитация
за предизвикателството с усмивка
Искаш ли Луната с теб да поделим,
като торта с лешници и карамел?
За тебе от частта на Армстронг и Олдрин
за мене малко резенче от тъмния парцел.
Искаш ли със теб да пресушим морето синьо
до последното кристалче сол, до дъно?
Ако нямам сълзи – ще те назова по име,
ако заплачеш – значи ще се сбъдна.
Хайде, в Антарктида да сметем Сахара,
за да бъде жежкият Екватор наш навеки.
Ако чувстваш студ, аз с обич ще разпаля
от огъня на пеещите ми куплети.
Искаш ли да тръгнем по Китайската стена?
Но поотделно. Ти от изток, аз от запад.
Ако се срещнем по средата – значи е съдба,
ако пък не – то всеки да върви нататък.
И пак ще спим под свод от светло вричане
и само във съня ще имаме към другия компас.
И някога, ако надмогнем земното привличане,
то... може би Венера ще се срещне с Марс.
© Даниела All rights reserved.
Едно такова сладко-мило ми стана след прочита....