Без илюзия на тръгване
Без илюзия на тръгване
Нямах сили да си тръгна, нито причина да остана.
Светът се крепеше на фалшиви спомени.
Силует уж познат, а някак различен,
усмивка, която вече я няма.
Коли, коридори, обещания, все нещо познато.
Вървя сгушенa от вяра и пълна с надежда, някак измислена.
Виждам как си тръгва и се чудя дали някога е оставал.
Една затворена врата, бавно докрай се отваря.
И аз зная или тръгвам сега,
или миналото остава до края..."
Dahlia Noir
© Черната Далия All rights reserved.
