Jan 13, 2009, 3:55 PM

Без име 

  Poetry » Love
919 0 2

 

Не си отивай далеч,

последна вечер си до мен,

не разбивай всичко наведнъж,

моля те, остани за малко

... само още ден...

Вратата за поредната мечта

не затваряй с трясък...

поредната солена сълза

бузата „нарязва”,

сякаш я залива горещ пясък.

Докосването твое

ме наказа със мечти

яростни и безумни...

Не искам да счупя веригите,

оковали чувствата ми...

Не ме оставяй сама

да изгарям в Ада,

породен от твоята топлина,

лъжлив си – подла змия.

И ако пак трябва да избирам,

искам отново с теб да прегреша,

защото грешница е всяка,

що носи името ЖЕНА.

© Мая Филт All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • защото грешница е всяка,

    що носи името ЖЕНА.
  • Детенце младо, откъде ги измъкна тези вериги, окови, змии, зарази... Нищо де, на 18 години си, имаш време за четене и учене.
Random works
: ??:??