Aug 30, 2009, 9:27 PM

Без име

  Poetry » Other
476 0 2

Къде ми отиде доброто сърце?
Кой го изтръгна от моите гърди?
Дали се удави в бурното море,
горчиво море от кървави сълзи.

Къде са ми добрите приятели стари?
Кой от тях ме раздели?
Къде са моите верни другари?
Кой от самотата ще ме спаси?

Къде отидоха мечтите детински?
Черен сняг тях покри.
Отчаяние попари надеждите истински,
угаси всички радостни искри.

В огледалото гледам образа свой,
но в него има нещо различно.
чужд и далечен е той,
на мен не прилича по нищо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Преходът от невинното детство,към "гроховната" реалност и сблъскване с живота.
    Много добро произведение,впечатли ме много!!!
    Успехи от мен Нина
    П.С: и добре дошла.
  • "Мечтите детински" - не ги оставяй да си отидат! Последвай ги и образът в огледалото ще заприлича на истинската ти...
    Поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...