Без интернет, ТикТок и Инстаграм
Най-после сме ваканция! Ура!!!
Но ако трябва да съм честен, ще призная -
на село мога да съм ден, до два...
За повече… не ми се заминава!
Слушалките си взех, зарядно, телефона...
Ще бъде пълна скука, знам!
Без тях, повярвайте, и ден не мога,
без интернет, без ТикТок и Инстаграм.
Преди да ни усетят дядо, бабка,
на портата кутрето ни посрещна.
Опашка завъртя и радостно изжафка.
Забравил бях, то… обичта̀ усеща!
Побъбрихме си заедно до насита.
Похапнахме от гозбите на баба.
Навън отдавна свечери се,
а тук, на село, раничко се ляга.
Сънувам ли? Звъни ми джиесема,
Ала мелодията ми звучи различно?
Настройката му – песен на петела.
В пет часа? Затворих го автоматично!
Но ясно пак го чувам. Продължава!
От двора идва, нищо че е тъмно.
Добре де, стига кукурига! Ставам!
Небето розовее, вече се разсъмва.
Първата ми среща беше с котарака.
Погалих го и сипах му млекце.
Глезан! Обра с език каймака,
а млякото остави. Чакаше… кюфте!
В кокошарника надникнах за яйца.
А вътре пиленца, поне стотина -
жълти топчици със пухкави перца.
Не се сдържах и с квачката ги снимах.
Усетил стъпките ми в двора,
магарето на дядо се разпя. „Иха! Ихааа!"
Записах песента му с телефона,
а то със едри зъби се засмя!
Три прасенца с розови чорапки
правеха си в локва кална баня.
Тук не е като в приказката стара,
пази ги от Вълчо от тухли ограда!
Мериносови овчици под сайванта
прежѝвяха сенце, тревица.
От меката им въ̀лна баба Янка
пуловери за зимата изплита!
Най-сладко е игривото теленце,
с наболи на челото две рогца.
Докосна ме със влажното носленце,
когато го сресах и му дадох трева.
Защо ми е зоологическа градина?
Тук няма скука, вече знам!
Щастлив съм, на село всичко има,
макар без интернет, ТикТок и инстаграм!
© Даниела Виткова All rights reserved. ✍️ No AI Used
