Без криле

Poetry » Love

986 0 0

Да летя аз не мога...

Как да те достигна без криле?

Любовта е тревога...

Дом тревожен е мойто сърце.

И път не намирам...

Който те връща при мен.

Бавно умирам...

В своя сън, в своя ден.

Очите те помнят...

устните търсят те морни.

И ту с ярост те гонят,

ту зоват те тихи, покорни.

Любов невъзможна...

Ти още си всичко за мен.

Да летя аз не мога...

Как да те достигна без криле?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0