Без мене...
След мен животът ще е дълъг
и по-вълнуващ, може би…
Ще гука гарван, като гълъб,
в пейзаж със плачещи върби.
Протегнал мисъл към всемира,
отвъд зелените листа,
човекът мъдро ще презира
и бедността, и алчността.
Той своите длани ще огледа,
преди да стори жест жесток
и ще повярва на съседа,
преди да е повярвал в Бог.
Така си мисля… Аз живея,
в мътно време, за беда
и най-човечната идея,
сега е форма на вражда.
Мечтата избуява в грубост,
доброто търся озлобена…
След мен животът ще е хубав.
С едно условие – без мене!
© Миночка Митева All rights reserved.
