Без нея душата е без блясък
На нея винаги съм ù подвластна,
и я търся с изгарящи очи,
припламва ми душата сладострастна
от огъня на нейните искри.
Понякога креслива, като птица,
разперила могъщите крила,
към екзотични брегове отлита,
да засити свойте сетива.
Или пък властна, непокорна,
примамва ме с воала на страстта,
към чудесата ù необзорни
на своята магична пещера.
Остане ли за дълго във сърцето,
като река го наводнява цялото,
вълните пори със веслото,
а в такт със него ми потръпва тялото.
Без нея, душата е без блясък
и сякаш се превръща във пустиня,
не би могла от мъртвия ù пясък
любов да сътвори дори богиня.
© Миночка Митева All rights reserved.
