Oct 8, 2013, 9:53 PM

Без нищо

  Poetry » Love
586 0 0

Защо не харесвам добрите мъже,

а вечно след лошите тичам?

Защо съм такава? Кажи ми, сърце?

Все лоши момчета обичам!

 

Харесвам такива, които раняват,

на мъжкото его робуват.

За истинска Обич изобщо не стават,

не знаят защо съществуват.

 

И аз покрай тях от добра станах лоша,

за Обич съвсем да забравя.

Те всичките вкупом не струват два гроша,

за Бога, какво да ги правя?

 

Да тегля чертата с тез лоши мъже

и края да сложа навреме.

Че само добрият Любов ще даде,

без нищо за нея да вземе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Уорендър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...