Без окови
БЕЗ ОКОВИ
Ако няма да има дъга
и светът ви остане безцветен,
прегърнете наесен дъба –
лист и жълъд ръждив приютете.
И през зимата в страшния студ
щом ви парят очите от бяло,
си спомнете за този горун –
всяка жилка е ново начало.
Този лист с кадифени черти
и овалът, овалян във охра,
ще избухнат в милиарди лъчи –
във душата галактика топла.
Не тъжете във мрачния ден.
Този свят е роден без окови.
Малък жълъд, от вас приютен,
ще превърне омразата в обич.
© Слави Тодоров All rights reserved.
