Снежна нощ, тиха, спокойна,
без начало и без край,
отне безкомпромисно меча на вóйна
и сам го остави в замръзнал рай.

И тръгна той да търси дворец
или дело велико, или безумен подвиг.
Като странник луд, от дома беглец
по следите вървеше, на отчаян повик.

Но беше изгубен и вледенен.
Къде ли отиваше, какво ли ще прави?
И срещна го мисъл, вече сломен
и той за всичко велико забрави.

Там, под снега дълбоко зарови
и компас, и карта, и златна монета.
И скъса на величието метални окови
и продължи без път към пролетта отнета.