Изгубва се от себе си. Инат е.
Забравя, че я има между живите.
Забравя как се иска. Как се плаче.
Прогонва огледалото завинаги.
Самичка е. Без себе си останала.
Разбират го единствено мушиците
и пазят от глада си с разстояние
утихналите рани под ресниците.
Ще чакам да я видя както някога,
след себе си без дъх да се затича.
Но носи се насреща само вятър и...
прилича ми на някого. Прилича.