Apr 10, 2007, 1:06 AM

Без Сили

  Poetry
716 0 2
 Без Сили

И без сили да останеш,
и мрак да те погълне,
и пътят ти напред да се загуби.

Сама да бродиш, без топлина,
без надеждата едничка.
Не се свивай, не се погубвай,
изправи се,
протегни ръка и ме хвани.

Дръж ме здраво,
любовта ще ни крепи,
докато смъртта със нов живот не ни дари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Незнаен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...