Aug 2, 2007, 11:23 AM

Без теб

  Poetry
798 0 6

                       Без теб

Заплитат се на възли дните ми
в дантелата на бъдещия ми живот.
С вериги сякаш оковават
моята надежда за щастие.
Изпепеляващи са за
лесно ранимата ми душа...
Аз търся брод из бушуващите
вълни на живота в моето сърце.
Но оставам като самотна
полюшваща се на хоризонта лодка -
без теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....