Без теб
Без теб, кажи ми, как да продължа?
Еднакви и безцветни се редуват дните.
И знам - ще продължи да се върти света,
ала сърцето ми бездомно ще се скита.
Ще се прибирам вeчер в къщата сама.
Но тази къща няма да е дом.
Ще е Хотелът на разбитите сърца,
а аз ще съм единствен посетител.
Ще ме посреща на вратата тишина,
като любезен и очакващ домакин.
Ще ме прегръща само самотата
и в мрежи от тъга ще ме оплита.
Ще сядам на верандата в нощта,
сред другите самотници-звезди
и книгата със спомените ще разгръщам.
Ще търся пак до лудост имам ли вина
и ще сънувам как при мен се връщаш.
© Мария Вергова All rights reserved.
