от спомените си уших крила
прилежно ги нашарих
във всички наши цветове –
червеното на погледите разменени
лилавото на страстните ни нощи
сребристо – на моите сълзи през смях
и златно – на твоята щедра усмивка
потрепват леко
като полет на глухарче
крилата ми
без теб
© Цветелина Александрова All rights reserved.
, отдавна не съм влизала тук. Благодаря за коментара!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
