Пускам изстрели от смъртоносна стрела
и търся истини по пътя към теб.
Като сапунен мехур с мисъл докосвам едва
малкия спомен, сътворен от нощна дъга...
И падам, ставам, по пътеки вървя,
и малко чакам за лъч от чужда зора.
Като просяк искам да остана сама,
сякаш обичта е тумор в мойта глава...
Сякаш някъде сътворила съм рай,
сякаш чуждо е всичко друго отвън.
Като някога, обсебена от хорския край,
както винаги, страх от камбанния звън... ...