Mar 21, 2006, 9:23 PM

Без теб не мога...

  Poetry
1.2K 0 2
Искаш да не ти се сърдя?
Искаш да не те обичам?
Но как?Как това да сторя?
Твойто име нощ и ден изричам,
безсилна съм с таз любов да се преборя.
И ето целуваш ме и чакаш да си тръгна,
но не мога,не мога аз това да направя,
в твоите очи любов,а не тъга искам да зърна,
твоите целувки кажи ми как да забравя?
И ето в(ъв) очите ми сълза блести,
бавно,нежно се търкулва по моето лице.
От теб искам да чуя само "Остани!",
само това ми трябва,за да се почувствам по-добре.
Но знам,че по-добре ще е да сме разделени...
По-добре,но за кого?Не,не и за мен...
Скитат се и се губят сърцата ни уморени,
а болката жестока отлагаме от ден на ден...
Смисъл в(ъв) това – така и не намирам
и аз ще те обичам и ти мен –
без тебе бавно аз умирам,
бъди звездата в нощта ми и слънцето в(ъв) моя ден.
Обичам те,обичам те до болка,
повече от всичко те обичам,
без тебе дори 1 миг не мога,
в любов до края аз на теб се вричам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моничка Захарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...