Без вино само с болка
Свят толкова объркан от свойте терзания...
създал безброй излишни бесове, Защо?
Кому са нужни непонятните мъчения
нали за нас Господ се роди, умря.
Мъченици... о не, грешници безбожни,
за своя благост други ще виним!?
Със пръст ще сочим чистия... ще кажем,
той мъти ни водата, която ще ви продадем.
Свят от всякъде горим - във клади...
И мраз в душите на добрите се е вкоренила.
Богатият мечтае да е най-богат! А бедният
се моли да не го забравят, когато се помине.
Със чаша вино пак в ръка,
глътка бавно аз отпивам, горчи...
не от виното горчи ми!
А от безхаберието от този Свят.
© Ангел All rights reserved.
