Без заглавие
Не може все да чакаш тук,
останал сам на тази гара.
Настръхнал, посинял от студ,
оставил нейде прокълнатата си дарба.
Знаеш сам, последният вагон
отдавна се е скрил зад хоризонта,
а тишината те притиска, сякаш е бетон
от срутила се върху теб Ротонда.
Те... всички влакове се разпиляха,
като врани след гърмеж.
И пътниците, дето тук стояха,
се стопиха сякаш скреж...
...и само вятърът шепти игриво
на стария протрит перон.
А едно врабченце жалостиво
гледа там, където
две подивели псета,
освирепели от самота и глад,
ръфат душата на поета,
избягала от Дантевия Ад.
© Живко Делчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Гарите на живота са мрачно място. Замисълът ти е разкошен и виждам, че и други стойностни автори са оценили написаното от теб стихотворение. Има какво да се желае още по структурата на стиха и изискванията на класиката, но важното е, че вълнуваш! Поздравявам те, Живко!
-
Разкош!
-
Благодаря за коментарите и положителната Ви енергия , приятели !
-
Силно въздействащо и докосващо стихотворение, Живко!
-
Мрачен, но силно въздействащ стих.
Поздравление, Живко! -
На мен също много ми хареса!
-
Епичен сюжет от престоя по гарите на живота и любовта...
Поздравления, Живко!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
