ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
80 115
Dec 22, 2024, 12:19 PM

Без заглавие 

  Poetry » Phylosophy
61 4 6

Не може все да чакаш тук,

останал сам на тази гара. 

Настръхнал, посинял от студ,

оставил нейде прокълнатата си дарба. 

Знаеш сам, последният вагон

отдавна се е скрил зад хоризонта,

а тишината те притиска, сякаш е бетон

от срутила се върху теб Ротонда.

Те... всички влакове се разпиляха,

като врани след гърмеж.

И пътниците, дето тук стояха,

се стопиха сякаш скреж...

 

...и само вятърът шепти игриво

на стария протрит перон.

А едно врабченце жалостиво

гледа там, където 

две подивели псета,

освирепели от самота и глад,

ръфат душата на поета,

избягала от Дантевия Ад.

© Живко Делчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??