ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
92 159
22.12.2024 г., 12:19 ч.

Без заглавие 

  Поезия » Философска
115 4 7

Не може все да чакаш тук,

останал сам на тази гара. 

Настръхнал, посинял от студ,

оставил нейде прокълнатата си дарба. 

Знаеш сам, последният вагон

отдавна се е скрил зад хоризонта,

а тишината те притиска, сякаш е бетон

от срутила се върху теб Ротонда.

Те... всички влакове се разпиляха,

като врани след гърмеж.

И пътниците, дето тук стояха,

се стопиха сякаш скреж...

 

...и само вятърът шепти игриво

на стария протрит перон.

А едно врабченце жалостиво

гледа там, където 

две подивели псета,

освирепели от самота и глад,

ръфат душата на поета,

избягала от Дантевия Ад.

© Живко Делчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Гарите на живота са мрачно място. Замисълът ти е разкошен и виждам, че и други стойностни автори са оценили написаното от теб стихотворение. Има какво да се желае още по структурата на стиха и изискванията на класиката, но важното е, че вълнуваш! Поздравявам те, Живко!
  • Разкош!
  • Благодаря за коментарите и положителната Ви енергия , приятели !
  • Силно въздействащо и докосващо стихотворение, Живко!
  • Мрачен, но силно въздействащ стих.
    Поздравление, Живко!
  • На мен също много ми хареса!
  • Епичен сюжет от престоя по гарите на живота и любовта...
    Поздравления, Живко!
Предложения
: ??:??