Без заглавие
Не може все да чакаш тук,
останал сам на тази гара.
Настръхнал, посинял от студ,
оставил нейде прокълнатата си дарба.
Знаеш сам, последният вагон
отдавна се е скрил зад хоризонта,
а тишината те притиска, сякаш е бетон
от срутила се върху теб Ротонда.
Те... всички влакове се разпиляха,
като врани след гърмеж.
И пътниците, дето тук стояха,
се стопиха сякаш скреж...
...и само вятърът шепти игриво
на стария протрит перон.
А едно врабченце жалостиво
гледа там, където
две подивели псета,
освирепели от самота и глад,
ръфат душата на поета,
избягала от Дантевия Ад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Делчев Всички права запазени
