phantasmagoria
20 results
Нямам доказателство за любовта ти,
нито пък за своята.
Но колко пъти само,
когато те поглеждах,
очите ти веднага ме разкриваха. ...
  682 
Може би ми липсваше. Навярно.
Моя много нежна самота.
Моя много скрита, много вярна.
Майка, стара колкото света..
Може би ми липсваше морето, ...
  494 
Не вярвам във тебе, любов.
Дори да гориш във ръцете ми.
Дори да ме палиш до голо.
Дори да пречупваш крилете ми.
Не вярвам във тебе, не, не, ...
  496 
Сама не ме оставяй пак. Недей.
Отиваш ли си? Време ли настъпи?
Отиваш ли си? Хубаво... без теб
е същото, но само колко тъжно.
Къде си ти, когато вечета ...
  480 
Аз ще внимавам с думата "обичам".
Ужасно надълбоко ще я скрия,
защото точно толкова боли и
ще се науча да не я изричам.
И ще я пазя, сякаш е сърцето ми. ...
  462 
На Ф.
Не можем ли да се приемем
каквито сме, без да се питаме?
Така е трудно да намериш
човек, без който да си никой. ...
  464 
Той се смее на шегите ми,
а ужасен хумор имам.
Пали пламък във очите ми
и приличам на... щастлива.
Той е дързък. Мек и топъл. ...
  734 
ти искаше
да си размениш две думи с мен, а
взе, че спечели сърцето ми.
сега нямаш
и две думи, обаче ...
  473 
Няма да кажа: "Липсваш ми".
Ще кажа -
часовника изгуби
стрелките си от чакане.
На бялото табло ...
  923 
Влизаш бос в мене.
Ходилата ти на
чистия паркет.
Чувствам всяка молекула въздух,
която вдишваш, ...
  531 
Берлин е слънчев днес. Небето - синьо.
И улиците скрито се подсмихват.
Щастливи са самотните комини,
че облаците днес не ги притискат.
Прехвърчам между хората, така че ...
  953 
От някой сън събудена едва,
за някой сън разнежено бленувам.
Издигат ме две облачни крила,
когато всяка мъка съм събула.
Цъфтят у мен прозрачни цветове, ...
  471 
Понякога е сякаш, че не съм живяла -
тъй малко съм присъствала в света.
Затворена във малката си стая,
аз вярвах и мечтаех чудеса.
Разхождаха се нежни еднорози, ...
  557 
Аз оттогава много потъмнях.
Опразних се на пеперуди.
Прашец не ми остана подир тях.
И нещо някъде изгубих.
Във мен не кацат вече кораби. ...
  927 
Стои си бял листът, а в мене е черно
от всичките думи нагъчкани.
Не мога обаче за тях да намеря
пролука.
У мене е глъчка, ...
  895 
грозна поезия...
колко много ранени войници...
колко думи безплодни извират...
колко нанизи от осмици...
колко вечности се простират... ...
  597 
Защо се заблуждавам, защо, защо, защо,
от мен щом нищо няма да остане.
И крехото ми счупено стъбло
ще стане пръст, цветя-гердани...
Изобщо няма смисъл да съм тук, ...
  674 
***
http://www.youtube.com/watch?v=cydpNbqWvDc&feature=related
Сърцето ми е синьо и разнежено
като гласа на плачеща цигулка.
А аз се чувствам като лебед в езеро
и сякаш се люлея в лунна люлка. ...
  639 
***
Една сълза въздъхва уморено.
Отиде си най-топлещото Слънце.
Сърцето ми все още е зелено,
но светлото във него - само зрънце.
Все още се усмихват слънчогледи ...
  624 
Морето в очите ми пак е зелено
и бягат през него зелени вълни,
а някъде много високо над мене
блещукат неистово млади звезди.
Косите ми стават мастилено тъмни ...
  946 
Random works
: ??:??