Aug 31, 2015, 3:01 AM 2016-05-23T23:42:47+03:00

Безбрежия

Poetry » Philosophical

1.3K 0 13

Самотна кукувица странно отброява
чертичките на избледнялото ми време.
Един последен славей днес запява.
Живее в него кукумявка на Минерва.

В безбрежия небрежно съм захвърлен -
на провалили се от неизбежност мисли.
Центрофугирани мечтите, с черен въглен,
рисуват графики с несбъднати измислици.

Животът - дим между небето и земята,
кълби се в разреденото пространство.
Премрежен погледът в пейзажите помята.
Изпразнени очите вечно странстват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yankova41 (Йонка Янкова)

Животът - дим между небето и земята,
кълби се в разреденото пространство.
Премрежен погледът в пейзажите помята.
Изпразнени очите вечно странстват.Трудно е човек да те коментира ти навлезе в съвършенна фразиология и изказ който те прави недостижим.Браво Младен.

2017-02-09T10:15:40+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря за вниманието, Джак! Хубава вечер и прилив на ново вдъхновение, ти желая!

2015-09-01T23:00:35+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря най-сърдечно на всички, които взеха отношение по скромния ми текст с оценка, коментар или и с двете едновременно! Трогнат съм от вниманието ви и от споделеното. Желая ви вдъхновение и успехи!

2015-09-01T14:54:03+03:00
diad011 (Васил Йотов)

Животът дим между небето и земята. А защо ли мъчим да го материализираме?

2015-09-01T07:20:06+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Живот,мечти и време което "самотна кукувица странно отброява" интепретирани в твоят неподражаем стил.Време в което дори "излразнени очите вечно странстват".Много точни попадения.Поздравления!

2015-08-31T22:06:04+03:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0