Aug 31, 2015, 3:01 AM 2016-05-23T23:42:47+03:00

Безбрежия

Poetry » Philosophical

1.3K 0 13

Самотна кукувица странно отброява
чертичките на избледнялото ми време.
Един последен славей днес запява.
Живее в него кукумявка на Минерва.

В безбрежия небрежно съм захвърлен -
на провалили се от неизбежност мисли.
Центрофугирани мечтите, с черен въглен,
рисуват графики с несбъднати измислици.

Животът - дим между небето и земята,
кълби се в разреденото пространство.
Премрежен погледът в пейзажите помята.
Изпразнени очите вечно странстват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yankova41 (Йонка Янкова)

Животът - дим между небето и земята,
кълби се в разреденото пространство.
Премрежен погледът в пейзажите помята.
Изпразнени очите вечно странстват.Трудно е човек да те коментира ти навлезе в съвършенна фразиология и изказ който те прави недостижим.Браво Младен.

2017-02-09T10:15:40+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря за вниманието, Джак! Хубава вечер и прилив на ново вдъхновение, ти желая!

2015-09-01T23:00:35+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря най-сърдечно на всички, които взеха отношение по скромния ми текст с оценка, коментар или и с двете едновременно! Трогнат съм от вниманието ви и от споделеното. Желая ви вдъхновение и успехи!

2015-09-01T14:54:03+03:00
diad011 (Васил Йотов)

Животът дим между небето и земята. А защо ли мъчим да го материализираме?

2015-09-01T07:20:06+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Живот,мечти и време което "самотна кукувица странно отброява" интепретирани в твоят неподражаем стил.Време в което дори "излразнени очите вечно странстват".Много точни попадения.Поздравления!

2015-08-31T22:06:04+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0