Oct 30, 2009, 11:12 PM

Бездната на любовта

  Poetry » Love
995 0 0

Всеки блести със своята красота,
всеки люби със своето сърце.
Някои вадят по-ярка светлина,
други се губят в мрачни ръце.

Но тя е различна, не е като другите,
има си собствен блясък, не отражение!
Всеки ù завижда за това, че е слънце,
не се нуждаещо от любовно равновесие.

Тя има не просто красота,
всички положителни неща!
Мога да кажа, че даже е дива,
не разбирайте погрешно, тя е и мила!

Тя е една уникална  красавица,
обаче е ясно, напразно е да мисля така!
Карай! На мен пак ми стига,
да я гледам отдалече и да не мога да я видя.
Да я любя, макар и да зная, че няма да е моя,
просто да се возя на нейната сянка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияние All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...