korsar (Мимо Николов)
527 155
Nov 19, 2008, 2:28 PM

Бездомник 

  Poetry
494 0 7
 

             БЕЗДОМНИК

 

 

Остава отвъд пияна нощта.

Във локви танцуват дървета.

И дебне всред сенки смъртта

над спящите в мрака павета.

 

 

Бездомникът с мъка огън кладе -

искри към звездите изпраща.

Тази вечер не пита къде

и кой за глада му ще плаща.

 

 

Лицето с неонов оттенък блести,

загледан е блудният син.

Виновно в очите му болка люти.

Сънят е за него морфин.

 

 

Мислите го отнасят на друга планета.

Нито е скитник, нито е блудният син.

Душата празнува от радост обзета.

 

... Бездомникът става тук властелин.

 

© Мимо Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??