Jan 14, 2024, 10:33 AM
Бездомно
И показа си зъбите белите,
тази зима и с вой закъснял
на парченца разкъса неделите,
леден вятър навред е развял,
знамената на бяло безсилие,
опустял и премръзнал градът.
И без битка предава се милият
и вилнее вън бялата смърт.
Само сгушен по ледните улици,
ситно стъпва премръзнало псе,
в някой вход за минутки притули се,
после тихо скръбта понесѐ,
на душите, сърцата – бездомните
и отмине по пътя нелек...
Нахранете го! За да си спомните,
онзи смисъл, да бъдеш човек.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря!
-
Права си, Наде. Първо е любовта.
Помагайки на по- слабия, човек внася малко справедливост. Негова си потребност, за баланс на бездушието и липсата на съпричастност....Обратния знак...
Субективно е, да. Вътрешно усещане, което не всеки носи. 🙂 -
Човешкото значи любов. Дори справедливостта е субективно понятие.
-
Наде! ❤️
Мир не ми дава Истината, че човешкото значи справедливост! -
Някои хора отдавна са загубили човешкото в себе си.
-
Благодаря, Ники!
-
Чудесно е, Наде!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
