Оковите скъсвам
и литвам в безкрая,
на коня си Огнен
уверен ездач.
Със устрем се втурвам,
безмерно омаян
от тези простори,
в лилавия здрач.
Сред Огнена лава
и пурпурни вихри,
със шепи събирам
от звездния прах.
Безспирно се рея
в импулс безграничен,
с Любов окрилен съм
от целия Свят!
© Ангел Филипов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
