Оковите скъсвам
и литвам в безкрая,
на коня си Огнен
уверен ездач.
Със устрем се втурвам,
безмерно омаян
от тези простори,
в лилавия здрач.
Сред Огнена лава
и пурпурни вихри,
със шепи събирам
от звездния прах.
Безспирно се рея
в импулс безграничен,
с Любов окрилен съм
от целия Свят!
© Ангел Филипов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
