Jan 24, 2007, 9:41 PM

Безгрижие?

  Poetry
977 0 1
Шляпам весело в калта,
а в главата ми е вятър и мъгла.
Колко дни изминаха в тревога,
но да спра да те обичам аз не мога.
Не искам да те мразя заради това,
което стори ти на моята душа.
Ще забравя всички страхове,
за покой душата ми зове.
Любовта дано открия пак,
но кажи ми как това да стане,как?
Но сега си шляпам весело в калта,
а в главата ми е вятър и мъгла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Нешовски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...