Ловях бездомните светулки, след теб да не угасна...
Опитах се, но светлината им не ми достигна...
И само болно ирисът в окото ми нарасна,
наля се с мъка и не успях да я премигна...
Накладох върху името ти някаква ненавист -
да стопля спомените, ако се завърнат...
с лице на змия ми се усмихва жълтоока завист,
очите ми се насълзяват, преди да ги отвърна...
Така душата ми не се прибира вечер вкъщи...
Да я примамя - оставям вън пред прага сладко,
но тя веднъж бездомница - не се завръща...
Преследва скитащи светулки, сияещи за кратко... ...