Безкрайност
Езика груб, движенията изкусни,
нежна, топла, а на допир - студ.
Едновременно се стяга и отпуска,
предизвиква еуфория и смут.
Държи ме близо и далече,
иска ме, а после ме отблъсква.
Неволно и нарочно ме отвлече.
Не говори - ала и не млъква.
Аз съм и различен и съм същия.
Влюбен съм и мразя я до болка.
Вечно викам и отпъждам я.
После липсва ми, не знае колко...
Ин и Ян с нея сме, преплетени,
в едната крайност и в другата.
Недописани и недочетени,
за което наша е заслугата.
Казва, че ще е добре за двама ни,
да се забравим и отдалечим,
да се избавим от кавги, скандали.
Да спрем да си говорим и мълчим.
С други само с думи да говорим,
да съществуваме, (без) да полудеем,
в брак с други да затворим огъня.
В клетка от безчувственост да тлее.
Вярно е, че все ще търсим със поглед.
Ако пак се видим, се страхувам,
след запетая, точка и на нов ред,
че нова главна буква ще рисувам...
(...като в средновековните романи.)
Историята пак ще се повтори.
С които да се лъжем - ще сме двама
за тебе никога не ще съм втори,
а ти си мойта първа дама.
А огъня в клетката заключен,
пожар ще стане, ще пламти,
решетки ще топи, а после...
.... до пепел ще ни изгори.
Мисля, ще стоят така нещата.
А тези, с които се залъгваме,
безсмислени - залог срещу съдбата.
Безгласно ще решим... и тръгваме.
Ако сега останеш пощадяваме,
тези бъдещи косвени жертви.
Само по между си ще поставяме,
безумно пре-високите си летви.
Или върви си! Тръгвай!
С тебе все ще сме в крайности...
Изглежда, че това е начинът,
в любовта да стигнеш до безкрайност.
© Серафим Аянски All rights reserved.
