Дойде ми до гуша от цялото "можене"...
а уж си познавах и кътните зъби.
Че кой се страхува от гумени ножове,
и кой ли ми вярва, в каквото си бъбря?
На смачкани "вчера" превърна се "утрето",
през куп, та за грош - а пък, уж съм живяла.
Из моята нива виреят все бурени.
Какво като друго по нея съм сяла?
Не смея дори да погледна през рамото.
"След мен и потоп!"- да си кажа неловко.
Омръзна ми да се препъвам по равното,
участвайки в нечия чужда масовка. ...