Китарата отдавна е без струни,
замлъкнали са всичките акорди,
а песните - останали без думи -
изтичат от сърцето на фиорди.
Гласът ми е пресипнал, дрезгавее,
звънлив ехтеше, а сега - приглУшен.
Отдавна съм забравила да пея
и песните ми няма кой да слуша.
Отлитнали са всичките надежди,
заминали са с птиците на юг.
Вън пролет е... И все натам поглеждам.
Поне една да се завърне тук.
© Мая Попова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
