Безподобен
Ако се погледнеш в старо огледало –
какво ще видиш?
„Отражението си.“ –
ще излъжеш.
Погледни –
то е просто фасада,
триобразна зрителна измама.
Ти си безподобен.
Ако пред теб трагедия се случи,
ще си кажеш:
“Все на мен ли!?
Колко лошо се получи!”.
Ще си затвориш ли очите,
за да си спестиш сълзите
и докато треперят ти от страх ръцете,
ще кълнеш ли на ум боговете,
ще презираш ли,
ще обвиняваш ли,
ще мразиш ли,
ще сложиш ли в душата си преграда –
(ето я и втората фасада),
за дето е човешка - слаба?
Ти си безподобен.
И щом се прибереш в изоставена от спомени къща,
и застанеш пред огледалото старо,
прашно, мръсно –
кажи, какво ще видиш?
“Себе си. ” – отново ще излъжеш.
Погледни се –
ти си просто фасада,
триобразна зрителна измама.
Колко си безподобен!
Вгледай се добре,
видя ли безизразните цветове
и техните лъчи смесени
с безброй умиращи звезди?
Осъзна ли сега,
че всичко изчезва след няколко мига,
включително и човека?
Всичко е лъжа.
Това си и ти –
една фасада,
триобразна зрителна измама.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
