Безподобно
Имам нужда от светли простори!
Този дъжд, тази кал твърде рано.
И приятел, дори да поспорим
и едно, даже тъжно пиано.
Имам нужда от мъничко синьо!
Тази есен съвсем ме разнищи.
Влажен вятър стаи се в комина
и дими ми в очите огнище,
но дори и почти полусляпа,
знам , в ума ми се ражда Вселена,
малко чудо подава ми лапа
и ще литна и аз, окрилена.
Ще ми дава жълтица фалшива,
тази циганка есен, за лято.
Да съм себе си май ми отива.
Безподобно. И много... Рогато.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
