Безразличният
Ти си нейният страшен кошмар.
Ти си нейната болка горчива.
Тя търсеше в тебе любим и другар,
мечтаеше с тебе да бъде щастлива.
Мечтата ù беше само мираж,
вълшебство, магия прекрасна,
слънце студено от цветен витраж,
сънувана радост неясна…
Стопи се миражът сред студ и тъга.
Вълшебството беше тъй кратко.
Нежният блян е забравен сега.
Сън бе мечтата ù сладка.
Сега си нейният страшен кошмар
и нейната болка горчива.
В живота ù няма любим и другар,
празни ронят се дните ù сиви.
© Генка Богданова All rights reserved.
