Дълго време със
запетая след
запетая
заменяше точките,
които поставях
след себе си
по пътечката
на историята ни.
Многоточие
не позволи
да събере
остатъците
от сълзи
по бузите ти.
Преглътна
последното
обещание,
което дори не ми даде.
Дали се криеше
от, чукащия
по прозореца,
страх от самота
или ме обичаше
безредно и
с грешна
пунктуация...
не можех да реша.
© Слънчоглед All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
