Дълго време със
запетая след
запетая
заменяше точките,
които поставях
след себе си
по пътечката
на историята ни.
Многоточие
не позволи
да събере
остатъците
от сълзи
по бузите ти.
Преглътна
последното
обещание,
което дори не ми даде.
Дали се криеше
от, чукащия
по прозореца,
страх от самота
или ме обичаше
безредно и
с грешна
пунктуация...
не можех да реша.
© Слънчоглед All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
