Дълго време със
запетая след
запетая
заменяше точките,
които поставях
след себе си
по пътечката
на историята ни.
Многоточие
не позволи
да събере
остатъците
от сълзи
по бузите ти.
Преглътна
последното
обещание,
което дори не ми даде.
Дали се криеше
от, чукащия
по прозореца,
страх от самота
или ме обичаше
безредно и
с грешна
пунктуация...
не можех да реша.
© Слънчоглед All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
