Jul 10, 2007, 11:12 AM

Безсилна

  Poetry
1.2K 1 3
 

Как искам да потъна в забрава,

тъй както веч постъпи ти.

И капка спомен да не остава

от изминалите с тебе дни.


Да страдам, вече не желая.

Не искам все да ме боли.

За едно-единствено мечтая,

да пресъхнат моите сълзи.


Как иска ми се като тебе,

да махна просто с ръка.

Миналото да загърбя

и с друг "напред" да продължа.


Но зная, че не ще го сторя.

Причината е в любовта.

С чувствата да се преборя,

не ще успея, знам това.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...