Oct 3, 2008, 8:45 PM

Безсилна съм...

  Poetry » Love
1.8K 1 2
Страхлива съм, ах, колко съм страхлива
от неизвестното и миналото време.
Страх ме е, откакто теб те нямам.
Страхът иска сърцето ми да вземе.
Като затворена в клетка, душата ми умира,
бяга и скита, но покой не намира...
Страх ме е от вятъра, който сърцето ми изпива.
Страх ме е от болката, която бавно в мен се впива.
  БЕЗСИЛНА СЪМ...
Слаба съм, ах, как съм слаба без твоите ръце.
Нямам сили, всичко аз загубих, ти всичко ми отне.
Слаба съм и беззащитна... като лъч светлина в мрака,
който иска от него да избяга, а никой с нищо не помага...
Играе си мракът с лъча, притиска го с черните си ръце.
А лъчът не се предава и не спира да огрява нечие сърце...
  БЕЗСИЛНА СЪМ...
Невинна съм, ах, как само съм невинна...
като звезда в дъжд от сълзи; като сълза в море от усмивки.
Невинна съм, когато страдам, обичам и прощавам;
когато чувствам, че вината е обсебила на другия душата.
Невинна съм, че огън в мен гори и всичко мое изпепелява.
Ако и за това себе си виня, какво друго ми остава?
  БЕЗСИЛНА СЪМ...
Потайна съм... когато плача, само аз си знам защо.
когато съм самотна, само аз го чувствам.
За да разбереш дали на някой му е все едно,
нима са нужни думи и преструвки...
Сълзите могат да се видят със затворени очи,
а с отворени - усмивката фалшива пред тебе ще блести.
Небето и земята познават моята потайност сляпа...
  БЕЗСИЛНА СЪМ...
Коварна съм. Когато мисля за любов, всичко друго презирам.
Когато липсва тази любов, да мечтая за нея не спирам...
Коварна съм, когато ревнувам от въздуха, който дишаш;
въздухът, който се впива в кръвта ти, днес така ми липсва.
Без него се задушавам, без него и без плътта ти...
Коварна съм, когато мразя луната, която в очите ти блести.
Този блясък е нужен на моето тяло,
а за луната ти си просто огледало...
  БЕЗСИЛНА СЪМ...
Като вълна душата ми се носи из пространството на океана.
Търси пристан някъде, търси своя бряг.
Душата ми, отдавна разпиляна,
утеха иска само, за да бъде цяла пак...
Ти си бурята, която всичко мое разруши.
Разруха си, ала необходима.
Ако те нямаше в сърцето ми, нямаше да пиша за теб...
но там те има... Сърцето ми - то днес тъжни песни пее
и за тебе бавно в огън тлее... Обичам те...
  БЕЗСИЛНА СЪМ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайнствената All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...