Дъждът е Пълководец от времето на Ной.
Мелодия без думи за флейта и обой.
Спектакъл под звездите макар един и същ.
Дъждът е Пълководец всевластен и могъщ.
И въпреки, че няма – железни рамене.
И въпреки, че тича – сред хора и коне.
Дъждът е Пълководец и истински герой
от времето на Юда. И може би на Ной.
Какво като не знае: кога, къде и как!
Дъждът на пръст ухае. И може би на сняг.
Но слиза от небето. И пада – като вик.
Огромен, като облак. Безсмъртен и Велик!