Преминала боса през огън и вода,
оцеляла по чудо дори в прегръдките
алчни на смъртта, победила панаира
на светската суета, тя възкръсва гордо
и тържествено като Феникс от пепелта.
Полeтява волно напред и нагоре,
докосва влюбено сърцето на небето
с волни крила, измива дръзко очите
на черния облак с белите си сълзи
и той се превръща в ярка светлина,
която се спуща нежно като вълшебен плащ,
прегърнал земята. И става празнично, ...