Преминала боса през огън и вода,
оцеляла по чудо дори в прегръдките
алчни на смъртта, победила панаира
на светската суета, тя възкръсва гордо
и тържествено като Феникс от пепелта.
Полeтява волно напред и нагоре,
докосва влюбено сърцето на небето
с волни крила, измива дръзко очите
на черния облак с белите си сълзи
и той се превръща в ярка светлина,
която се спуща нежно като вълшебен плащ,
прегърнал земята. И става празнично,
като в чудна приказка цветовете на дъгата
се навеждат ниско, и целуват жадно
усмихнатото лице на новия хоризонт.
Любов ли е това, или само илюзия
за сбъдната мечта, на самотния еделвайс,
който красиво цъфти на недостъпна скала,
а всяка вечер сънува как се люби с луната,
и ù дарява щедро своя нетленен, слънчев
цвят, роден горе на върха, за да закичи
тя с него облачните обувки на греха
и в бял изгрев да запее звукът на светлината,
да заблести пречистено огънят, дето
любовта роди , и дето само с още се гаси,
безсмъртният, вълшебен огън, победил
безброй дъждове черни и бури зли..
......................................................