Sep 30, 2015, 10:05 PM

Безспорно

  Poetry » Civic
713 0 10

 

 

          Б Е З С П О Р Н О

 

 

                      "Разтвориш ли ръцете за прегръдка,

                        ти вече си удобен за разпятие."

 

                                                         Добромир Тонев

 

 

Ръцете ли? Къде са ни ръцете?

Забравихме, че те са за прегръдка.

Приличаме на ходещи двуцевки.

След нас издъхва въздухът на глътки.

 

Разпятието тежко - зеленяса.

На Рождество проплаква за Месията.

А Девата отдавна е наясно -

с ръцете браним кокала в чинията си.

 

И няма кой с любов да ги разтвори

и подари прегръдката закриляща.

Поете от отвъдното, безспорно е - 

Човеците умряха! Смърт - за нищо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...