Sep 30, 2015, 10:05 PM

Безспорно

  Poetry » Civic
715 0 10

 

 

          Б Е З С П О Р Н О

 

 

                      "Разтвориш ли ръцете за прегръдка,

                        ти вече си удобен за разпятие."

 

                                                         Добромир Тонев

 

 

Ръцете ли? Къде са ни ръцете?

Забравихме, че те са за прегръдка.

Приличаме на ходещи двуцевки.

След нас издъхва въздухът на глътки.

 

Разпятието тежко - зеленяса.

На Рождество проплаква за Месията.

А Девата отдавна е наясно -

с ръцете браним кокала в чинията си.

 

И няма кой с любов да ги разтвори

и подари прегръдката закриляща.

Поете от отвъдното, безспорно е - 

Човеците умряха! Смърт - за нищо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...