30.09.2015 г., 22:05

Безспорно

711 0 10

 

 

          Б Е З С П О Р Н О

 

 

                      "Разтвориш ли ръцете за прегръдка,

                        ти вече си удобен за разпятие."

 

                                                         Добромир Тонев

 

 

Ръцете ли? Къде са ни ръцете?

Забравихме, че те са за прегръдка.

Приличаме на ходещи двуцевки.

След нас издъхва въздухът на глътки.

 

Разпятието тежко - зеленяса.

На Рождество проплаква за Месията.

А Девата отдавна е наясно -

с ръцете браним кокала в чинията си.

 

И няма кой с любов да ги разтвори

и подари прегръдката закриляща.

Поете от отвъдното, безспорно е - 

Човеците умряха! Смърт - за нищо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...